Как да учим малките деца за чувствата: емоционална интелигентност от 2 години

Учим децата на цветовете, числата и буквите. Рядко ги учим какво значи раздразнен или какво да правят с това. А да знаеш какво чувстваш и какво ти помага е едно от уменията, които оформят целия живот: в училище, с приятелите и много по-късно в работата и у дома.

В ранните години училището рядко има време да учи на това пряко, така че повечето се случва у дома. Добрата новина е, че не е нужно нищо специално, само думи, игра и много търпение. Ето какво помага у нас и какво казват изследванията за ранното детство.

Защо си струва да се учи

С чувствата се справяме по-лесно, щом имат име. В изследване с образна диагностика на мозъка при възрастни простото изричане на чувството с думи успокоява алармената реакция на мозъка. А в 79 изследвания с деца от 2 до 6 години програмите, които учат децата за чувствата в яслите и детските градини, им помагат да разбират емоциите си и да се справят с тях.

Дете, което може да каже „Ядосан съм“, има избор освен да удари. Дете, което може да каже „Притеснявам се“, може да получи помощ.

Първите думи за чувства

Започни с четири големи и добавяй още, докато детето расте:

• Първите четири: щастлив, тъжен, ядосан, уплашен.
• После: уморен, развълнуван, притеснен, изненадан, раздразнен, горд.
• По-късно: ревнив, самотен, засрамен, разочарован, спокоен.

Използвай думите и за собствените си чувства: „Раздразнен съм, защото колата не пали. Ще поема дълбоко въздух.“ Децата научават повече от това, което правиш, отколкото от това, което обясняваш.

Пет начина да учим за чувствата чрез игра

1. Назовавайте ги в историите. Спирай, докато четеш: „Как мислиш, че се чувства мечето? Как разбра?“ Лицата в книжките с картинки са урок по чувства на всяка страница.
2. Лица на чувствата. Правете физиономии заедно пред огледалото: покажи ми тъжен, покажи ми изненадан. После познавайте чувствата един на друг.
3. Къде го усещаш? Ядът може да е като горещина в лицето, притеснението като стегнато коремче, радостта като гъделичкане отвътре. Да забелязваш тялото е първото предупреждение, че едно чувство става голямо.
4. Игра на уж. Мечето се страхува от тъмното; зайчето е тъжно, че кулата му падна. Разиграването позволява на детето да упражни думи и решения без натиска на истински изблик. Нашето ръководство за играта на уж и куклените къщи разказва повече.
5. Проверка на чувствата. На вечеря или преди лягане: „Какво те зарадва днес? Имаше ли нещо, което те натъжи?“ Сподели първо ти.

Какво да кажеш в момента

На върха на силна емоция малкото дете не може да научи нищо. Стой близо, остани спокоен и чакай. Когато бурята започне да отминава:

• Назови го вместо него. „Много се ядоса, когато стана време да тръгваме.“
• Приеми чувството, ограничи действието. „Нормално е да си ядосан. Не е нормално да удряш. Можеш вместо това да тропаш с крака.“
• Предложи начин да се успокои. Бавно дишане, прегръдка, тихо кътче. Нашето ръководство за занимания за успокояване на малки деца предлага седем, които работят.
• Поговорете по-късно, когато всички са спокойни: „Какво бихме могли да направим следващия път?“

Избягвай „не се натъжавай“ или „големите деца не плачат“. Те учат, че чувствата са нещо лошо, а не как да се справяш с тях.

Какво да очакваш по възраст

Това са обичайни етапи на развитие според CDC (американските центрове за контрол на заболяванията). Всяко дете стига дотам със собственото си темпо.

• До 3 години: успокоява се до около 10 минути, след като го оставиш, например в детската градина; забелязва другите деца и се включва в играта им.
• До 4 години: играе на уж; утешава приятел, който се е ударил или е тъжен; обича да помага.
• До 5 години: спазва правила и изчаква реда си в игрите с други деца.

Около четири-петгодишна възраст много деца започват да казват защо чувстват нещо и да избират начин да се успокоят с малко помощ. Нашият списък за готовност за училище поставя чувствата до четенето, числата и самостоятелността.

Как помага Лулу

Правим Tiny Hands Feel, безплатно за всяко семейство, защото вярваме, че всяко дете трябва да се научи да разбира чувствата си, където и да се е родило и каквото и да може да си позволи семейството му. Костенурката Лулу води детето на глас през успокояването, така че дори децата, които не могат да четат, могат да я следват. Когато стартира, ще включва успокояване с глас, приспивно отпускане, което завършва с потъмняване на екрана, и игра за чувствата: как изглежда тъгата, къде усещаш яда и какво помага? Още днес можеш да опиташ едноминутно успокояване с Лулу.

Това е опит на родител, а не медицински съвет. Ако се тревожиш за поведението или емоциите на детето си, говори с лекаря му или с медицинска сестра.

Въпроси, които задават родителите

На каква възраст малките деца разбират емоциите?

Много преди да могат да ги назоват. Малките деца реагират на лица и гласове от самото начало; много започват да използват прости думи за чувства като щастлив, тъжен и ядосан около две-тригодишна възраст, особено ако ги чуват често.

Как да науча малкото си дете да назовава чувствата?

Назовавай чувствата на глас, неговите и твоите, много пъти на ден, в историите, в играта и в истинските моменти. Започни с щастлив, тъжен, ядосан и уплашен.

Тръшканията признак ли са, че детето не може да се справя с чувствата си?

Не. Тръшканията са обичайна част от това да си на две или три години. Ученето за чувствата няма да ги спре за една нощ, но с времето дава на детето думи и начини, които да използва вместо тях.