Игра на уж: защо малките деца обичат куклените къщи и ежедневните навици

Погледай няколко минути двегодишно дете с плюшено мече и вероятно ще видиш хранене, къпане и лягане. Мечето получава лъжица въображаема супа, измиване, одеяло и потупване по главата. Децата разиграват собствения си ден много преди да започнат да измислят свои истории. Куклената къща е малко копие на този ден, в което всичко е подръка.

Как се развива играта на уж

• Подражаване на истински действия (около 18 месеца до 2 години). Детето се прави, че пие от празна чаша, или държи играчка телефон до ухото си. Играта засяга самото дете.
• Игра с някой друг (около 2 до 3 години). Грижите започват да получават куклата или мечето: хранят ги, къпят ги, завиват ги. Американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) посочват сред уменията около 30 месеца това, че детето „използва предмети, за да играе на уж, например храни кукла с кубче, все едно е храна“.
• Малки сценки (около 3 до 4 години). Действията се нареждат в поредица: вечеря, после баня, после легло. Играчките започват да говорят и детето им дава гласове.
• Истории и роли (около 4 до 5 години). Децата планират сценката, преди да я изиграят („Хайде уж Зайчето е болно“), редуват се в ролите с приятели и измислят неща, които никога не са се случвали.

Педиатрите смятат играта на уж за част от здравословното развитие, начин да се упражнява речта, да се опитват различни чувства и да се осмисля денят. Изследователите, които са разгледали доказателствата отблизо, са по-предпазливи: играта на уж върви ръка за ръка с добрата реч и социалните умения, но е трудно да се докаже, че тя ги предизвиква. Така или иначе децата я избират сами и тя е естествен момент да си поговорите.

Защо навиците са любимата история

Храненето, къпането и лягането се случват всеки ден, така че малкото дете знае как протичат. Затова те са най-лесните истории за разиграване, а докато ги играе, детето получава рядката възможност то да е главното. Дете, което слага Мечето да спи, упражнява стъпките на собственото си лягане, само че от другата страна. Много родители забелязват, че навик, изигран първо с играчка, после протича по-гладко наистина.

Как играта да остане спокойна и свободна

Най-добрите играчки за игра на уж правят много малко сами. Те чакат някой да си поиграе с тях. Версията на екрана трябва да прави същото:

1. Без цел и без точки. Щом няма какво да се спечели, няма за къде да се бърза и няма как да се сгреши.
2. Истински места, истински навици. Легло, вана, маса и градина. Неща, които детето познава от вкъщи.
3. Нежни реакции. Прозявка, плисък, хрус-хрус. Малките ефекти оставят детето да води историята.
4. Тихи звуци. Мека музика и никакви фанфари, за да пасва на спокоен момент.

Как го прави Little House

Little House е къщичка за кукли без предна стена, с градина от двете страни. Там живеят пет малки животни приятели: зайче, мече, коте, кученце и панда.

• Занеси приятел където искаш. В леглото или на двуетажното легло се сгушва и заспива. Във ваната нагоре излитат и се пукат мехурчета. На масата изяжда каквото има в чинията. В градината има люлки, пързалка, пясъчник и детски басейн.
• Всичко прави нещо. Лампите, пердетата, радиото (всички танцуват), хладилникът и фурната (храна за масата), пералнята, часовникът с кукувичка, ябълковото дърво, лейката.
• Ден и нощ. Слънцето в ъгъла превръща деня в нощ. Лампите светват, а когато всички са сгушени в леглата, зазвучава приспивна песен.
• Показано, а не обяснено. Няма нищо за четене. Малка ръчичка показва как се пренася приятел, а от време на време някой приятел се сеща, че иска нещо (храна, баня, песничка, игра или сън), и ръчичката показва как да му помогнеш.

Съвети за възрастните

• Разказвай историята. „Пандата е във ваната. Топла ли е водата? Сега ѝ трябва кърпа.“ Така показваш как звучи един разказ.
• Питай какво ще стане после. „Зайчето изяде една ябълка. Какво да прави сега?“ Остави детето да реши, тук няма грешен отговор.
• Повтаряйте неговия ден. Изиграйте закуската, детската градина, банята и леглото в реда, в който ги прави твоето дете. Това е хубав начин да поговорите за промяна, например нов час за лягане или бебе, което предстои да се появи.
• Играйте сцената за лека нощ рано. Слагането на всички да спят е чудесен повод да си говорите за лягането, но CDC съветва без екрани час-два преди сън. Изиграйте я следобед, а вечерта направете всичко наистина, с истинско мече.
• Включи и истински играчки. Кутия от обувки с нарисувани вътре стаи и няколко плюшени играчки са къщичка, която можеш да вземеш навсякъде. Играта е начало, а не заместител.

Какво следва

Децата, които обичат да се грижат за приятелите, често обичат и да ги обличат в Dress-Up Party. За спокоен пъзел в същия стил на книжка с картинки опитай Jigsaw Puzzles.