Игри с причина и следствие за деца от 1 до 3 години (и защо малките повтарят всичко)

Всеки родител на едногодишно дете е виждал експеримента с лъжицата. Лъжицата полита от столчето за хранене. Родителят я вдига. Лъжицата пак полита. Четиридесет пъти. Изглежда като пакост. Всъщност е наука.

За какво е лъжицата

Приблизително между девет месеца и три години основната задача на детето е да разбере как светът реагира на него. Пускаш лъжицата: тя пада, издрънчава, появява се възрастен. Пак: същото. Пак: пак същото. Повтарянето не е инат. Така малкото дете потвърждава природен закон и това му носи огромно удовлетворение, защото свят, който реагира предвидимо, помага на децата да се чувстват сигурни.

Психолозите наричат това учене на причина и следствие и то стои в основата на много неща по-късно: езика (казвам „горе“ и ме вдигат), общуването (усмихвам се и тя се усмихва) и накрая разсъждението („ако бутна кулата, ще падне, затова няма да я бутам“). Дете, което е имало хиляди надеждни преживявания с причина и следствие, очаква светът да има смисъл.

Какво е общото между добрите играчки с причина и следствие

• Ефектът е бърз. Колкото по-кратка е паузата, толкова по-лесно се свързват действие и резултат.
• Всеки път е еднакъв. Надеждността е целият урок.
• Детето го управлява. Играчките, които „играят“ сами, учат много по-малко на това, че действията ти имат значение.
• Ефектът е голям. Светлина, звук, движение. Финесът е безполезен за едногодишно дете.
• Няма как да се сбърка. Няма провал, има само още ефект.

Играчките с изскачащи фигурки, светещите барабанчета, дървената лъжица и тенджерата влизат в това число. Също и клавиатурата, ако компютърът има право да отговаря, а точно за това е Kaboom Keys.

Следващата стъпка: цел

Някъде около двегодишна възраст чистата причина и следствие вече не стига. Детето не иска просто нещо да се случи, а иска да се случи определено нещо. Тук започват прицелването, усетът за момента и очакването.

Ball Bonanza е направена точно за тази стъпка. Топка подскача по екран, пълен с животни емоджи. Докосни където и да е и топката полита към пръста ти. Ако удари животно, то се завърта, сплесква се или се изненадва. Пак няма как да загубиш и нищо не трябва да се довършва, но вече има цел, а ефектът зависи от това къде докосваш, а не само дали докосваш. Това е истински скок в сложността и двегодишните го правят с видима гордост.

Три неща, на които тихичко учи:

1. Прицелване. „Искам топката там, затова докосвам там.“
2. Търпение. Първо е докосването, отскокът идва миг по-късно. Да се научиш да чакаш половин секунда за резултат е по-трудно, отколкото звучи.
3. Разчитане на реакции. Животните имат лица. Децата започват да назовават какво виждат: замаяно, изненадано, олюляващо се. Това е речник за чувства, взет назаем от игра с физика.

В двата края на игрището има и врати, а вратар животинче се мести по линията. Голът носи голямо одобрение, конфети и подскачаща публика, после топката се връща в центъра за ново начало. Нищо не се брои, но вратата дава смисъл на прицелването: децата започват да си избират врата и да насочват топката натам, докосване след докосване. Вратарите са бавни и нарочно понякога скачат в грешната посока, така че двегодишното дете вкарва достатъчно често, за да продължи да опитва.

Играйте заедно

Ball Bonanza е пясъчник, затова работата на родителя е да коментира, а не да дава указания:

• „Уау, жабата се замая!“
• „Можеш ли да пратиш топката до пандата?“
• „В коя врата ще стреляш? ГОЛ!“
• „Виж, звезда! Какво ще стане, ако топката я докосне?“

На всеки няколко минути животните махат за довиждане и идва нова група, а се появяват и предмети, които добавят още една топка, ускоряват играта или канят още приятели. Покажи ги на детето: двегодишното няма само да забележи малка промяна.

Какво следва

Когато детето започне да иска правила и да пита дали го е направило както трябва, то е готово за игри с цел. Stack It Up е добра първа такава: пускаш блокчета, строиш кула и се смееш, когато падне. Срутването е замислено като най-забавната част, така че първият досег с „опитването“ идва без първия досег със „загубата“.