Как малките деца се учат да броят (и игри, които помагат)

Повечето двегодишни могат да „броят“ до десет и почти никое от тях не разбира какво прави. Те изреждат списък от думи, като песничка. Истинското броене, тоест разбирането, че последното казано число показва колко са нещата, идва по-късно и изисква изненадващо много упражнение. Добрата новина е, че това упражнение е забавно и става най-добре в ежедневната игра.

Стъпките по пътя

Думите за числата подред. Първо идва самият списък: едно, две, три, често с някое пропуснато или повторено. Тук много помагат песнички и броилки.

Една дума за едно нещо. После децата се учат да посочват всеки предмет само веднъж и да казват по едно число за него. Малките често пропускат някой или броят една и съща играчка два пъти. Ако докосваш или местиш всяко нещо, докато го броиш, например като го слагаш в кутия, броенето едно по едно става много по-лесно.

Последното число е отговорът. Това е голямата идея. Изследователи установяват, че на децата обикновено им трябва година или повече, за да разберат, че когато броиш „едно, две, три“, тройката означава, че са три. Преди това, ако попиташ „колко са?“, детето с радост ще преброи отново, вместо да каже колко са общо.

Малки количества с един поглед. Скоро повечето деца виждат две или три неща, без да ги броят. Точките като на зар им помагат бързо да разпознават и по-големи количества.

Съставяне на число и събиране. Когато го помолиш „дай ми четири“, детето трябва да отброи точно четири и да спре. По-късно идва „две тук и още едно, колко са сега?“, първата стъпка към събирането.

Защо си струва времето

Оказва се, че ранните умения с числата имат значение. Голямо изследване, обединило данни от шест дългогодишни проекта, установява, че знанията по математика на детето при постъпване в училище са един от най-сигурните показатели за по-късните му успехи в училище, и по математика, и по четене. Простата игра с числа също помага: в изследване с четири- и петгодишни деца няколко кратки партии на настолна игра с номерирани квадратчета в една редица подобряват няколко различни умения с числата, а напредъкът се запазва и седмици по-късно.

Нищо от това не изисква работни листове. Изисква родител, който често брои на глас.

Игри за броене всеки ден

• Броете, докато местите неща. Чорапи в коша, гроздови зърна в чинията, кубчета в кутията: едно нещо, едно число.
• Накрая попитай „колко са?“. След като преброите, попитай отново. Ако детето пак започне да брои, вместо да отговори, кажи „три! три са“ и продължете.
• Дай ми… „Ще ми дадеш ли четири лъжици?“ е по-трудно, отколкото звучи, и е чудесна игра на масата.
• Стълби и стъпала. Бройте стъпалата нагоре и надолу. На слизане опитайте да броите наобратно.
• Пръсти. Показвай числа с пръсти и остави детето да ги повтаря. Петте пръста на една ръка са удобна опорна точка.

Как го прави Counting Critters

Counting Critters в Tiny Hands Play следва същите стъпки. Дружелюбен кит пита колко животинки има в малка лодка. Когато детето докосне всяка, над нея се появява число и една нота звучи все по-високо, така че едно докосване е една животинка и едно число, а последното число е отговорът. По-нататъшните нива стигат до седем, после до десет (двата реда по пет места в лодката работят като рамка за десет). На някои нива китът иска определен брой животинки, а детето пълни лодката и пали мотора; няма брояч, от който да препише, затова трябва да брои и да знае кога да спре, а ако качи повече, моторът просто се закашля. Последните нива добавят животинки, които доплуват, и махат други, които скачат във водата. Играта нарочно няма глас, за да можете да броите заедно на своя език. Грешният отговор става червен, китът се натъжава, а таймер няма.

И истинско броене

Най-доброто упражнение по броене пак е далеч от екрана: по стълбите, по време на закуска, във ваната. Играта е приятно допълнение; главното е да броите заедно нещата около вас.