Как игрите за памет развиват работната памет при малките деца

Играта на двойки е по-стара от таблета, по-стара от компютъра, по-стара от повечето играчки у вас. Картите са с лицето надолу, обръщаш две, търсиш двойката. Оцеляла е, защото работи, а работи, защото упражнява работната памет, умение, на което учителите в детската градина и началното училище държат много.

Какво е работната памет

Работната памет е малкото умствено работно място, където държиш информация, докато я използваш. Да запомниш телефонен номер достатъчно дълго, за да го набереш. Да задържиш първата половина от указанието, докато чуваш втората. Да помниш къде беше картата с лъва, докато обръщаш жабата.

При децата тя силно предсказва как ще се справят в училище, защото почти всичко в класната стая я изисква: „Извадете книгата, отворете на десета страница и напишете името си най-горе“ са три неща, които трябва да държиш наведнъж. Децата с по-слаба работна памет не са по-малко умни; просто по-лесно изпускат нишката, а това изглежда като невнимание.

Децата стават по-добри в игрите за памет с упражнение, а играта е приятен начин за упражнение, макар че изследванията не са единодушни дали този напредък се пренася и в учебната работа.

Защо играта на двойки работи

Всеки ход в игра за памет е мъничко упражнение за работната памет:

  1. Обръщаш карта. Запомняш я: какво е и къде е.
  2. Обръщаш друга. Сравняваш я с първата и с всяка карта, която си виждал преди.
  3. Обновяваш. Ако съвпадат, двойката е готова. Ако не, запомняш и двете места за по-късно.

Нищо друго не отвлича вниманието от този кръг. Няма история, няма натиск от таймер, освен ако не го искаш, няма загуба. Децата могат да играят двадесет минути и да минат през десетки цикли „запомни, сравни, обнови“.

Игра с двегодишно дете

На две години играта още почти не е за памет. Тя е за редуване, за назоваване на картинки и за удоволствието от обръщането. Играйте на най-малката дъска, дванадесет карти в Memory Match, и ти върши по-голямата част от запомнянето на глас:

Смисълът е да покажеш как звучи запомнянето. Децата попиват стратегията, преди да могат да я използват.

Игра с четиригодишно дете

Четиригодишните вече наистина могат да играят. Минете на 24 карти, когато дванадесет станат лесни. Два навика си струва да подкрепиш:

Memory Match брои ходовете и времето и помни най-добрия резултат на всяко дете за всеки размер на дъската, така че четиригодишното дете може да гони собствения си рекорд, без да се състезава с брат или сестра.

Игра със седемгодишно и по-голямо дете

По-големите деца се справят с 36 карти и започват да ползват истинска стратегия: обръщат систематично, а не наслуки, помнят двойки места, а не отделни карти, и забелязват, когато карта, която им трябва, вече е била открита. Помоли ги да обяснят стратегията си; да можеш да опишеш как помниш е голяма стъпка към това да използваш паметта съзнателно в училище.

Две малки бележки за дизайна

Двама родители писаха за едни и същи неща, затова си струва да ги спомена. Таймерът в Memory Match тръгва едва при първото обръщане, така че никой не губи време, ако първо разгледа дъската. А по време на игра има бутон Size, така че преминаването от 24 на 12 карти, когато се включи по-малко братче или сестриче, не означава да започнете отначало от менюто.

Отвъд играта на двойки

Щом започнеш да я забелязваш, работната памет е навсякъде. Готвене по рецепта, сглобяване на Lego по инструкция, играта на карти Уно. В този сайт Melody Maker кара децата да задържат поредица от ноти и да я изсвирят обратно, а това е работна памет за звук, а Tiny Town ги кара да помнят за кого е подаръкът, докато прекосяват градчето. Различни игри, същият мускул.

Източници

Още статии